УЧИЛИЩЕТО

Училището е мястото,където съм прекарала по-голяма част от времето си.Там съм срещала най-хубавите хора-моите приятели.Като това не са само моите съученици,а и моите учители,от които съм научила толкова неща.Научих се да преодолявам трудностите и после лесно да се радвам на малките,но много значими неща.Научих се,че щом съм се събудила сутрин,трябва да изживея моя ден мотивирано и отговорно. Училището остави част от себе си завинаги в мен. Сега по неравния път на "четмото и писмото" върви моята дъщеря.За нея училището е място,където вплита в едно знания и забавления.Радвам се,че го приема като втори дом,че се чувства защитена,и ако попадне в беда има някой,който да й подаде ръка. Възпитала съм я така,че да приема учителите си като втори родители.Тя знае,че те ще са до нея,когато й е трудно,когато не може да се справи или при поредната й детска изява. Скъпи хора,не приемайте училището само като една сива сграда!То е храм,в който всеки усъвършенства себе си и помага на околните.Там всеки дава нещо от себе си и получава нещо от другите. Мили деца,давайте всичко от себе си и изживейте пълноценно времето си в училище!То ще ви научи на много житейски истини.Ще направи вашата личност силна,значима и независима.Ще осмисли живота ви и ролята ви в обществото. Нека ехтят в съзнанието ви думите "народността не пада,там дето знанието живей",защото именно познанието е безсмъртния символ на човечеството и оръжие за всеки,който умее да го използва.Детелина Димитрова-родител