1. Избягвам да общувам с деца когато съм раздразнен и уморен.
2. Определям едно и също време за разговор в неделя на обед, или събота вечер след храненето.
3. Правя съпричастни в решаването на проблема децата, за да се учат сами да разрешават задачи. / У дома /
4. Често казвам добри думички на нежност или шеговит обичлив прякор.
5. Не се сърдя, нито се ядосвам на истината , която децата произнасят с думи.
6. Търся във въпроса на детето скрития въпрос / Кой нарисува тези грозни рисунки ? Тук всеки рисува както иска /
7. Не накърнявам детето с обидна дума, дори и при провинение, защото думата деформира представите на детето за собствения му Аз – образ.
8. Когато искам да похваля, одобрявам само конкретната за момента работа, без да правя “ ти си добро момче “ или други подобни.
9. Когато детето разказва нещо, не го прекъсвам, изслушвам до край всичко, което иска да каже, дори когато осъзнава, че фантазира , или преувеличава.
10. Когато съм ядосан от детското поведение или провинение, го наказвам с кратко изречение, без да позволявам на емоциите да ме безпокоят, например : “ Това, че още не си се измил , ме ядосва и дразни “..........
Няма коментари:
Публикуване на коментар